Постинг
09.09.2017 17:55 -
С около 550 милиона говорещи.Третият разпространен по света език, след английски и китайски, е еспаньол и е наричан кастелано
Автор: eslamus
Категория: Хоби
Прочетен: 599 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.09.2017 18:40
Прочетен: 599 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 09.09.2017 18:40
Испанският език/espanol, наричан кастелано/castellano, е иберо-ромАнски език и е най-разпространеният в групата ромАнски езици. Говори се от около 550 млн души по света, по данни от 2014 г.
Той е третият в света най-говорим език по разпространение, след английски и китайски. По-голямата част от испано-говорещите групи живеят в Латинска (Централна и Южна) Америка.
Диалектите различия в испанския език са обусловени от различни процеси. Така например при местоименията са характерни 3 местоимения за второ лице, единствено число:
Приятелската форма Тu-с ударение и архаичното Vos, за литургии и в някои части на Латинска Америка (тази форма се нарича восео).
Учтивата форма е Usted. Произлиза от Vuestra merced - „Ваша милост“. Ползва се като знак за уважение, когато човек се обръща към по-възрастните си членове на семейството или към непознати.
Vosotros e множествената форма на местоимението Tu-с ударение. Ползва си в повечето части на Испания.
Вместо множествената форма за второ лице Vosotros, в Америките и в някои южни испански градове като Кадис и на Канарските острови, се ползва Ustedes.
С най-много: приблизително 106 милиона жители, говорещи испанския като първи и втори език, Мексико се слави с най-голямата популация от испаноговорещи в света.
Следващите четири най-големи популации живеят в:
Испания (46 милиона),
Колумбия (43 милиона),
САЩ (41 милиона американски жители над 5 годишни, говорят испански в къщи)
Аржентина (39 милиона).
Испанският е официален и най-важен език в 22 държави: Аржентина, Боливия (заедно с кечуа и аймара), Чили, Колумбия, Коста Рика, Куба, Доминиканската република, Еквадор (заедно с кечуа), Ел Салвадор, Екваториална Гвинея (заедно с френски), Гватемала, Хондурас, Мексико, Никарагуа, Панама, Парагвай (заедно с гуарани), Перу (заедно с кечуа и аймара), Пуерто Рико (заедно с английски), Испания, Уругвай, Венецуела,
и Западна Сахара (заедно с арабски).
В Белиз испанският няма официално признание. Въпреки това той е роден език на 50% от населението и се говори като втори език от още 20%. Може да се твърди, че той е най-важният и най-говорим език от народа, но английският си остава единственият официален език.
В Съединените Щати испанският се говори от три четвърти от 41,3 милионното испанско население там. Той е също така учен и говорен от една малка, макар и слабо растяща, част от неиспанското население заради нарастващата му употреба в бизнеса, търговията, вътрешната и външната политика. Испанският е един от официалните езици в щата Ню Мексико и в неприсъединената територия на Пуерто Рико.
В Бразилия испанският е добил голямо значение като втори език сред много млади ученици и опитни професионалисти. През последните години, тъй като Бразилия разчита все по-малко на търговията със САЩ и Европа и засилва търговските си отношения с испаноговорещите си съседи (особено като член на Меркосур), голямо значение се придава на двуезичието и доброто владеене на испанския език в страната (същото се отнася за доброто владеене на португалския в съседните държави). На 7 юли2005 г. Националният конгрес на Бразилия окончателно одобри законопроект, който прави задължително изучаването на испански в държавните и частните училища на страната [2]. Популярността на езика се дължи и на близката му родствена връзка с португалския, а и испанският е преобладаващият и официалният език в почти всяка държава, граничеща с Бразилия. Стандартен испански и ладински също се говорят като родни езици от някои бразилци с испанско потекло, работници имигранти от съседните испаноговорещи страни, които са запазили тези езици и ги използват в домовете си. Също така в бразилските гранични щати, които имат пълномощие над образователната си система, испанският се учи от години. В много други гранични градове и села (особено по уругвайско-бразилската граница) се говори един смесен език, известен като портуньол.
В другите европейски страни освен Испания езикът се говори от някои от техните испаноговорещи имигрантски общности,
на първо място в Андора (където се говори от огромна част от населението, въпреки че няма официален статус),
Холандия, Италия, Франция, Германия
и Обединеното Кралство (В Лондон има многобройна общност). През последните години там се наблюдава покачване на популярността на испанския. Значителна част от населението на Гибралтар също говори испански, въпреки това английският си остава единственият официален език. Там съществува и езикът янито – смесица между английски и испански.
Сред страните и териториите в Океания
испанският е седмият най-говорим език в Австралия (100 000 говорещи), където от доста време живеят аржентински, чилийски и испански имигранти, а колумбийската и мексиканската общност нарастват най-вече в Сидни.
Езикът също така се говори от около трите хиляди обитателя на Великденския остров, териториална собственост на Чили.
Във всички народи от островите Гуам, Палау, Северни Мариански острови, Маршалови острови и Микронезия някога е имало испаноговорещи, но испанският отдавна се е забравил и сега единствената останала следа от него е влиянието, което е оказал върху местните езици.
В Азия испанският език отдавна е в упадък.
Той престана да бъде официален език на Филипините през 1987 г. и сега се говори от по-малко от 0,01% от населението, или 2 658 души (преброяване на населението през 1990 г.), въпреки че наскоро изглежда има съживяване на интереса към езика сред образованата младеж. Единственият съществуващ испано-азиатски креолски езикчабакано е говорен от още 0,4% от филипинското население, или 292 630 души (преброяването през 1990 г.). Повечето други филипински езици съдържат голямо количество испански заемки.
Измежду останалите азиатски държави испанският може би се говори от изолирани групи от бивши имигранти като например етнически китайци, родени в Мексико, но депортирани в Китай,
или от трето и четвърто поколение перуанци, които всъщност са етнически японци, завръщащи се в отечеството на предците си – Япония.
В Близкия изток и Северна Африка съществуват малки испаноговорещи общности
в Израел (говорещи и стандартен испански, и ладински),
в Северно Мароко (и стандартен испански, и ладински),
в Турция (ладински)
и в испанските анклави Сеута и Мелия, които са част от Испания.
В Северна Америка и Карибите испанският се говори от части
от населението на Аруба, Канада (предимно в Торонто и Монреал),
Холандските Антили (предимно на Бонер, Кюрасао и Синт Мартен), Тринидад и Тобаго,
и Американските Вирджински острови (предимно на Сент Кроа).
В Антарктика териториалните участъци и постоянните бази на Аржентина, Чили, Перу, Уругвай и Испания също определят испанския като официален и работен език на тези анклави.
=Ricky Martin, [lyrics] - Un, dos, tres. Un pasito Pa-delante Maria
=Juanes, [lyrics] - Tengo la camisa negra. Hoy mi amor estб de luto
=Manu Chao [lyrics] - Clandestino (Lyrics)
=Manu Chao [lyrics] - Me gustas...Tu
Той е третият в света най-говорим език по разпространение, след английски и китайски. По-голямата част от испано-говорещите групи живеят в Латинска (Централна и Южна) Америка.
Диалектите различия в испанския език са обусловени от различни процеси. Така например при местоименията са характерни 3 местоимения за второ лице, единствено число:
Приятелската форма Тu-с ударение и архаичното Vos, за литургии и в някои части на Латинска Америка (тази форма се нарича восео).
Учтивата форма е Usted. Произлиза от Vuestra merced - „Ваша милост“. Ползва се като знак за уважение, когато човек се обръща към по-възрастните си членове на семейството или към непознати.
Vosotros e множествената форма на местоимението Tu-с ударение. Ползва си в повечето части на Испания.
Вместо множествената форма за второ лице Vosotros, в Америките и в някои южни испански градове като Кадис и на Канарските острови, се ползва Ustedes.
С най-много: приблизително 106 милиона жители, говорещи испанския като първи и втори език, Мексико се слави с най-голямата популация от испаноговорещи в света.
Следващите четири най-големи популации живеят в:
Испания (46 милиона),
Колумбия (43 милиона),
САЩ (41 милиона американски жители над 5 годишни, говорят испански в къщи)
Аржентина (39 милиона).
Испанският е официален и най-важен език в 22 държави: Аржентина, Боливия (заедно с кечуа и аймара), Чили, Колумбия, Коста Рика, Куба, Доминиканската република, Еквадор (заедно с кечуа), Ел Салвадор, Екваториална Гвинея (заедно с френски), Гватемала, Хондурас, Мексико, Никарагуа, Панама, Парагвай (заедно с гуарани), Перу (заедно с кечуа и аймара), Пуерто Рико (заедно с английски), Испания, Уругвай, Венецуела,
и Западна Сахара (заедно с арабски).
В Белиз испанският няма официално признание. Въпреки това той е роден език на 50% от населението и се говори като втори език от още 20%. Може да се твърди, че той е най-важният и най-говорим език от народа, но английският си остава единственият официален език.
В Съединените Щати испанският се говори от три четвърти от 41,3 милионното испанско население там. Той е също така учен и говорен от една малка, макар и слабо растяща, част от неиспанското население заради нарастващата му употреба в бизнеса, търговията, вътрешната и външната политика. Испанският е един от официалните езици в щата Ню Мексико и в неприсъединената територия на Пуерто Рико.
В Бразилия испанският е добил голямо значение като втори език сред много млади ученици и опитни професионалисти. През последните години, тъй като Бразилия разчита все по-малко на търговията със САЩ и Европа и засилва търговските си отношения с испаноговорещите си съседи (особено като член на Меркосур), голямо значение се придава на двуезичието и доброто владеене на испанския език в страната (същото се отнася за доброто владеене на португалския в съседните държави). На 7 юли2005 г. Националният конгрес на Бразилия окончателно одобри законопроект, който прави задължително изучаването на испански в държавните и частните училища на страната [2]. Популярността на езика се дължи и на близката му родствена връзка с португалския, а и испанският е преобладаващият и официалният език в почти всяка държава, граничеща с Бразилия. Стандартен испански и ладински също се говорят като родни езици от някои бразилци с испанско потекло, работници имигранти от съседните испаноговорещи страни, които са запазили тези езици и ги използват в домовете си. Също така в бразилските гранични щати, които имат пълномощие над образователната си система, испанският се учи от години. В много други гранични градове и села (особено по уругвайско-бразилската граница) се говори един смесен език, известен като портуньол.
В другите европейски страни освен Испания езикът се говори от някои от техните испаноговорещи имигрантски общности,
на първо място в Андора (където се говори от огромна част от населението, въпреки че няма официален статус),
Холандия, Италия, Франция, Германия
и Обединеното Кралство (В Лондон има многобройна общност). През последните години там се наблюдава покачване на популярността на испанския. Значителна част от населението на Гибралтар също говори испански, въпреки това английският си остава единственият официален език. Там съществува и езикът янито – смесица между английски и испански.
Сред страните и териториите в Океания
испанският е седмият най-говорим език в Австралия (100 000 говорещи), където от доста време живеят аржентински, чилийски и испански имигранти, а колумбийската и мексиканската общност нарастват най-вече в Сидни.
Езикът също така се говори от около трите хиляди обитателя на Великденския остров, териториална собственост на Чили.
Във всички народи от островите Гуам, Палау, Северни Мариански острови, Маршалови острови и Микронезия някога е имало испаноговорещи, но испанският отдавна се е забравил и сега единствената останала следа от него е влиянието, което е оказал върху местните езици.
В Азия испанският език отдавна е в упадък.
Той престана да бъде официален език на Филипините през 1987 г. и сега се говори от по-малко от 0,01% от населението, или 2 658 души (преброяване на населението през 1990 г.), въпреки че наскоро изглежда има съживяване на интереса към езика сред образованата младеж. Единственият съществуващ испано-азиатски креолски езикчабакано е говорен от още 0,4% от филипинското население, или 292 630 души (преброяването през 1990 г.). Повечето други филипински езици съдържат голямо количество испански заемки.
Измежду останалите азиатски държави испанският може би се говори от изолирани групи от бивши имигранти като например етнически китайци, родени в Мексико, но депортирани в Китай,
или от трето и четвърто поколение перуанци, които всъщност са етнически японци, завръщащи се в отечеството на предците си – Япония.
В Близкия изток и Северна Африка съществуват малки испаноговорещи общности
в Израел (говорещи и стандартен испански, и ладински),
в Северно Мароко (и стандартен испански, и ладински),
в Турция (ладински)
и в испанските анклави Сеута и Мелия, които са част от Испания.
В Северна Америка и Карибите испанският се говори от части
от населението на Аруба, Канада (предимно в Торонто и Монреал),
Холандските Антили (предимно на Бонер, Кюрасао и Синт Мартен), Тринидад и Тобаго,
и Американските Вирджински острови (предимно на Сент Кроа).
В Антарктика териториалните участъци и постоянните бази на Аржентина, Чили, Перу, Уругвай и Испания също определят испанския като официален и работен език на тези анклави.
=Ricky Martin, [lyrics] - Un, dos, tres. Un pasito Pa-delante Maria
=Juanes, [lyrics] - Tengo la camisa negra. Hoy mi amor estб de luto
=Manu Chao [lyrics] - Clandestino (Lyrics)
=Manu Chao [lyrics] - Me gustas...Tu
Няма коментари
